Онази скала е любимата ми скала. На ръба съм себе си. Но чакащ. Сега е никога не защото времето си е отишло, а защото вече не искам да го питам колко е часа, а и не бих могъл да чуя отговора му.
Прах. Звезден прах. "Ние всички сме направени от звезди". Коя ли е била моята и къде е остатъка от нея. Искам си го. Ще дишам тежко докато успея да го вдишам всичкия и да съм отново цял и топъл.