преди малко си мислех, че съм в много много гадно настроение. бях. едно такова тъжно и апатично и безсмислено и ей такива в период. след това реших да се усмихна за малко. поозорих се, но пък взе че ми хареса. напук на всички и всичко сега ще продължа да се усмихвам макар и уморено. вече нищо няма значение, не остана нищо за губене, нищо за чупене и очерняне, всичко е омазано. ще вдигна рамене, ще запаля поредно-последна цигара и ще си се усмихвам. все ще се намери някой като мен да ми се усмихва насреща. ще си намеря сам.