Нищо не започна.
Алиса подскачаше по камъните. Щурецът я следваше. (А кошчетата се самопочистваха с прахосмукачка.)
- Аз ще запаля цигара, каза тя, докато допушваше предната и слезе на земята. - Тук има врата... и може да се отваря!
Щурецът също слезе и отвориха заедно вратата. Оттам се показа Белият заек, погледна строго и:
- Имате ли лични карти?
- Ъ, не.
- Не знаете ли, че подлежите на глоба? Елате с мен в моята ледена стая да ви видя как ще мечтаете там.
Те го последваха.
- Няма да мога да разбера това, което е всъщност животът ви - провлачено каза той, затваряйки вратата след тях. - Имена и ЕГН-та бързо!
- Това са 4 истории в една, господин Заек - усмихна му се Щурецът. - Търсите ли истински сърца?
- Не, аз съм вегетарианец.
- И по-добре. Аз сам ще се заема с това. Можете ли да спрете дъжда?
- Не. Вие сте вътре, топло е.
- Но навън ще се измокри лилавата ми блуза на ревността.
- Свалете я.
- И да остана гол! Какъв чай предлагате?
- От теменужки, портокалов и жасминов.
- За мен черен тогава.
- Отличен избор - похвали го Белият заек. - А за вас, Алиса?
- Аз си анмерих тези датски бисквитки, благодаря.
- Колко разтопени висулки желаете в чая?
- Зависи дали ги по знавам. Защото, ако познавам някоя висулка и я разтопя, тя се разплаква и става още повече вода. И така си отмъщава с болки в корема.
- Е, вие ще легнете до нея в рохкавата пръст, нали сте й приятел.
- Но ако я потопите в чая ми, ще съм приятел на разтопена висулка.
- Това не е толкова зле, стига да не я гледате с празен поглед приятелски.
- Страх ме е - прошепна Алиса с уголемени очи.
- От какво , мила? - загрижи се Белият заек.
- От бисквитките. Познавам ги! А така силно ги искам в ръката си! Безумно искам ги...
- Хапни си... Я вижте, драги Щурецо, тази висулка познавате ли я?
- Не.
- Хайде в горещия чай бързо.
- Благодаря ви много.
- Знаехте ли, че навлизате в гранична зона, когато отворихте вратата?
- Как не!
- Не видяхте ли табелата с бяло, зелено, червено? Дайте си ЕГН-тата!
Алиса му подаде една бисквитка.
- Вземи. Тази съм я виждала само веднъж и почти не я помня.
- Да, вкусно. Дано не ме боли корема, защото аз пък я познавам много отдавна.