туй жените са келяво семе.
чупят си играчките, завиждат си, крадат си фибите, злобеят си; и това между приятелки, какво ли е иначе? и сякаш всичко се върти около някой симпатяга, който минал-незаминал и създал перфектна атмосфера за състезание, в което жените даже не знаят, че участват. къде е мъжката солидарност? няма такова животно. егоцентризмът женски няма край. а купчината "яки" хора, заради които се състои състезнаито, всъщност не ги правят по-хубави или по-добри или нещо по-различно. само в техните си очи стават комфортно харесвани и желани. може би не. може би не. не разбирам, каква е движещата сила на подобни състезания. борят се за внимание (жените), червят се, говорят вдъхновено за неща които не разбират; депресии и еуфории, за да впечатлят. кое движи това? любов, завист, страх, егоизъм? не знам, не знам. примамват, прелъстяват, плачат и се сърдят, умилкват се и задушават. всякакви циркове и маймунджалъци за.. какво? стига, стига.
и все не искат да знаят, що е свобода. все мечтаят, да бъдат с някого ( който пък вземе, че се окаже сума километри далеч; трагедия!!), все мечтаят да имат, да бъдат имани, да дават, да получват в замяна, защото са дали; все такива, все такива. тоест, цялата състезателна дейност е за да се отнеме нечия свобода. не разбирам, не разбирам.
жените са келяво семе. зли, дори когато са добри; лицемерни, дори с открити сърца; несвободни, дори когато обичат.
не искам, не искам да ставам като тях.