-1-
СВЪРШИ!!! Шибаната му въртележка свърши и най-после първата ми неделя за месеца!
И сега, въздух. Може и да спре да ме боли гърба, да спрат да ми пищят ушите и да спра да ходя по тениска при 6 градуса температура. Може и да заспя?! Без да сънувам теми по английска литература ?!
("Сравнете описанията на Коуктаун и социалната структура на Куба" - ама Дикенс знае ли къде е Куба - ама това ли са сънища?!)
Куба! А, да, досетливо мое подсъзнание! Ще пиша на Нели.
Издънихме се колкото може, и стига.
Каква е разликата толкова между копаенето на гробове и на картофи ако човек е щастлив?!
- Знам, знам .. не е сериозно, просто изпушвам.
-2-
... И като се събуди човек по нечовешко време в събота, и като си свърши училището и се прибере там, където сутринта още започва, и намира някои странни забравени и проспани ритуали.
Седят си родителските форми. Мама си подпира главата и диктува. А той записва списък за пойупки в стара тетдарка. 1967. Нидерландски Правопис. И както подобава на тетрадката, с речник... де да знам аз как е извара на френски?! де да знам, че говорите за извара?!
И тая тетрадка ... има същите неустоимо пожълтели страници като тефтерчето на мама, което зяпах вчера. Пък то било дневник, не само цитати. 80-те години.
Мама? Моята? Дневник?!
Пък не ми каза какво има в тефтерчето, само ми каза, че можело да чета. (Долу ръцете от мен, съвест! Това е исторически документ!)
Явно от онази възраст, когато човек харесва вкуса на думи като "фатализъм", "самосъжаление", "малоценност" и "наивна" в устата си. Подправени с обобщения за живота вселената и всичко останало, диалози със себе си и анализ на работата на следователи и детективи. Малко психология, много философия.
И Тъга. И истинско. И отворено. И близко.
Прииска ми се да го прегърна онова момиче, което е била. Да го познавам, да говоря с него. Да му объркам живота и хода на историята, като му кажа да не се отказва от философията, да не лепи етикети "безперспективна".
И както ми остана наплива на емоции в гърлото, изведнъжсе сетих ... ама то е минало. Това момиче е мъртво от момента, в който е затворило сраниците и мастилото е изсъхнало.
Ура! Археология!
Мамо, обичам те. Извинявай.
..дори и да не помня целия тект на "мила моя мамо" ...