Скрил се на сушина от собствените си мисли, човекът седеше отпуснато в бирената капачка и мачкаше унесено мекото бяло уплътнение под краката си.
"Шарън, Шарън
зеленият барон
в отробата на котка
мъркаше лимон."
Едно ангелче изпърха измъчено край лявото му ухо и се пльосна до него.
- Оф, Роналд, ти си пълен кретен. Това сега и аз няма да мога да го оправя.
- Вдигай гълъбите тогава.
"А аз ще взема тази мечта и ще я разтегля на болезнено тънки черни нишки, а после ще изпиша всичките й имена по стените си и ще я зазидам сама вътре, за да види какво е Страх!..."
Студено е до откат.
Някакво импулсивно черпене с Фигаро на малка тъмна гара посред нощ, всички ме гледат като дрогирана. А си бях просто щастлива. Иззвънях после всичките триста километра обратно до градчето и спах цели 5 часа с прекъсвания.