защо винаги се връщаме към тези, които ни нараняват най-много?
толкова ли бързо забравяме какво са ни причинили или това е проява на благородство, нали ме учихте да не бъда злопаметна..
не искам всичко да се повтаря, не мисля, че този път ще мога да се справя с теб или с когото и да било другиго, не и след всичко, което се случи, не и след твоята любов.
не мога да те мразя, не искам да те мразя, не и теб,
въпреки че никой друг не е постъпвал така с мен,
въпреки че притежаваш 18/42 от качествата, които ненавиждам,
въпреки че все още след всеки един разговор боли и едва ли някога нещо ще се промени,
въпреки времето, което мина оттогава,
...
въпреки.
не съм сигурна, че искам да те виждам някога отново, зная какво би се случило след това и си мисля, че не би ми харесало. не и този път. въпреки че това пак ще си ти, а всички вече знаем какво означава това. не искам никого другиго, но не искам и теб. никога вече.
и все пак, мислиш ли, че утре може да се видим?