... отварям очи. Не ми се спи. Т.е. спи ми се, но не мога... Първата мисъл...
Ако някой ми беше казал преди, че ще е толкова силно, нямаше да му повярвам, нямаше да му повярвам...
Протягам разтреперени от липсата на наркотика ръце нагоре към процепа в килията и чакам да изгрее слънцето, да ме спаси.
Да ме спаси от това да се разхождам сам в главата си...
Пак заспивам...
Телефонен звън...