След чудото някак трябваше да ми е спокойно,нали свърши гадният април. Щях да се наспя въпреки болния
човек от опожарената къща, да подредя стратегически
творческия хаос в леглото, да се събудя изведнъж готов за ритуала на миропомазване.
А Войната едва започва.
Струва ми се напосилно да продължа даже за миг старите битки, които се заравят с белите си знамена в калната почва, хъркането им се надига като вулканични изригвания, а в сънищата им падам победен, полудял и самоубил се, преди даже да завърша книгата на съществуванието си. После се будят еретически триумфиращи от радост, нахълтват в мен... Днес започват новите битки. Утре мислите ми може да са трупове по жадните кесетенови поля, осеяни с пеещи мини.
Ти вярваш ли,че мога да спечеля?