още не смея да променя положението на нещата в стаята, на пода има син фулмастер, на бюрото кутия цигари престиж, диск на запа, кибритче, пепел, онази странна рисунка, а в главата ми сякаш се е загнездила вчерата.
вчера, цял ден натижала и мрачна, подлютена от глупавия си ориз, и премисляща една среднощна сбирка.
искам сняг казвам в 2 сутринта, в 8 се оплаквам че не е пристигнал поръчката ми, а по обед, когато разни хора таман са си тръгнали, боян вика ето ти го снега.
не ме разбрахте
искам буря
появява се без предупреждение, и днес още не знам защо ани го е довела този човек, но аз вече дремя и ми е достатъчно разкапано и без него. цяла нощ се препъваме в разговори, изпадам в ужас пред всички тези неща, които ани наговори на мама - аз никога не бих могла да й кажа толкова много. това е някакво смътно чувство за ограбеност...
така и не разбрах какво ще се случва и ми се ще просто да ме нямаше там у нас тая вечер, боян пусна хепи трий френдс, и аз сънувах как един трамвай ме гази и пищя ли пищя, сигурна че ще ми отреже крака, но не той е само счупен, огънат на една страна в средата на пищяла и боли ужасно.
а добре си казват мама и още незнам кой, мини до вкъщи да звъннеш в пирогов, да ги предупредиш, че ще ходиш, и после си вземи трамвая до там. и си тръгват.
когато се събудих и усетих че нямам гипс, просто реших че още не съм стигнала до пирогов и една безкрайна утрин не посмях да помръдна, сигурна че ще ме заболи и че нещо ще разместя.
денят щеше да бъде неспасяем после, ако не бяха маша и обявите за работа, както и русичката мая с нейните приятели диванета, които золумстват из квартала.