Била съм владеела емоциите си, звън-дрън. владея ги като куца сепия - хокей на лед. но съвършеното щастие е просто въпрос на моментно усещане. елица е права, аз имам всичко. пързалям се отдолу на леда, опашкулен отвън като изсмукана муха в твърде прозрачни нишки емоционалност, зазидан в своята невестулково яростна експресивност, досущ сбъркана пчелица-конструктор. И изобщо каква е тази насекомоидна обсесивност и защо според вили мравката ми с жартиери била зловеща... когато е студено, лицата им излизат леко от фокус и светът им става като едно разточително седефено бижу от плочици-снимки, изгладени от вечното триене в топлата кожа на възприятията... тогава никой няма да забележи, ако отмъкнеш тайно само една и я разлепиш из себе си, егоистично и с нервно потръпващи от страх слепоочия, никой няма да те последва дълбоко в ямата на пищящите ти необходимости, защото вече си прекъснал всяко мостче зад себе си...
Но ти няма да го направиш.