Мразя те така като мразя себе си. А ти си измислица в ума ми. Тогава защо трябва да убивам себе си, стоварвайки омразата си върху теб? Мълчиш. Мълчи!
Не искам механиката да е моята определяща гледна точка. Обърни ми гръб, ако смяташ, че трябва да съм като другите. Ако очакваш това. Ако искаш да съм такъв.
Да, повреден съм и подлежа на промяна, на претапяне, на пресъздаване... но няма да се дам.
Повредените части са си моите повредени части. Не искам други, не искам по-нови...
А ти... искаш ли да дойдеш там, където мога да те отведа... или ще ти се стори прекалено нетипично, нереално.
Две личности. Едната е само за параван, за защита.
Влизам вътре в себе си, в някой друг, в тунел към кякъде, където реалността не е измислена от празни приказки. И лека нощ казвам. И лек път на мен пожелавам в това пътуане към себе си... медитация без билет...
Ела и ти ако искаш.
Ако не те е страх
Ако можеш да го понесеш
Ако искаш да си там и никъде
Ако искаш да си част
от мен