не мога просто да кажа, че спирам. не ми помага и твоята липса на внимание, нали ме разбираш. няма как да ме промени драстично, защото никога не съм разчитал на нея, толкова много...макар да ме е осветявала толкова много дни и нощи...така да ме радваше това. никога не съм бил повече щастлив! последните година и половина се постараха да ме поставят на такова място, от което мога да си тръгна само, ако не съм жив. защото такава любов не си отива просто, а се вкопчва в теб. обречен съм да съм в синьо и да те обичам до края на нечие съществуване, твърде вероятно моето. но ще успея да те лъжа, че съм толкова над всичко. което е било. ще успея! и не заради друго, а защото те обичам...сигурно разбра какво е да те обичам...ще бъдеш щастлива, дори да трябва да платя! защото ми оставаш ти, любов моя! не си прави илюзиите, че просто ще те забравя...не можеш да не присъстваш в кошмарите и хубавите сънища, не може да не си най-хубавия спомен за истинско живеене...а това сег ане е истинско живеене!
остана ми вярата обаче, че може би ти ще дойдеш и ще ми кажеш, че ти липсвам...може дори да ме целунеш със същата страст, както някога...може би пак ще помислиш, че съм красив!? може би...само така, че остане...може би....а може би след 10 години...15...жалкото валека спатия не може да направи нищо освен да се скъса на две, да пасува и се напие до безпорядък на няколко основни мозъчни структури!
но да...каква ти мадона....ще откажа и на нея, защото все още те обичам!!!