портокалово-десенно мумифициране на чина
мога цял ден, жълто-синя от оттеглилата се пораженски кръв, която по-рано по улицата блика в унес от устните ми
половината ми лице като зашлевено
"жълта си"
блузата ми непрана още от миналата софия (дали?), а сега обременена красиво и с аромата на буреносно сините очи
някъде между веригите на самобитуването и бясното притискане в теб от страх пропадам
треперя здраво обаче, виж
пропуквам се и кървя апатично. денонощие и половина неядене; кафе и мента, пластмаса и кожа
само когато пия ли ми липсваш и то така жестоко нервнича, че не мога да дишам
преди това не мога да правя резки движения, а после мога само такива
Ди ме пита сериозно дали не ползвам някакви наркотици
"come back to me a while change your style again come back to me a while change your taste in men"
боли ме от студ, погледа ми я стряска дотам, че се отдръпва леко, когато се обръщам да й се изсмея. Ди казва, че започва да се плаши от състоянието ми и ме моли да престана. треса се неконтролируемо
известно време наблюдавам в недоумение превключилите си на автопилот крака под масата. неистово движение.
следва болка в мускулите и доловимо надупчени слепоочия
"ти знаеш ли каква отговорност са чуждите емоции"
"да бе, глупости"
"оф"
книгата завършена втория час, здраво наподчертана, с линийки, удивителни, точки, скоби, оцветени цели изречения, две-три думи за коментар. във френския и втората. моливът се плъзга от ръката ми и ударът му в паркета се изографисва в сетивата ми
по пътя обратно вече всичко е наред
баща ми внася рошав уморен студ. черешови дърва. в такива моменти безкрайно много го обичам. оставам да спя при него.
до два дни ще мине
както преди, както винаги. каква машина съм станала, бррр!
неудържимото ми треперене угасва по някое време
стаята мирише на твоята "ябълка"
или както преди. както винаги.