Виж, сега е толкова студено.
Студът има собствен аромат и той се врязва в лицето ми като парченца счупена чаша.
Носът ми обикновено кърви от студа. Червеното е красиво в дланта ми и през главобола отляво наблюдавам дали ще се покрие с бялата козина на леда.
Виж, сга е толкова студено.
Музиката дори замръзва, преди да е стигнала до мен. На гладки кристални сфери или ледени игли. На парчета с мятащи се във вътрешността им цветове. Музиката пада в дланите ми и се цапа с кръв. На пипане е толкова... празно.
Вземи. Аз не мога да поема повече музика.
Когато я разтопиш вкъщи, ще се сетиш, че още съм там отвън и кръвта ми се заледява върху усмивката. Косата ми става на мокри рошавипръчици и аз се смея. Ръцете ми са сини като обичайното мляко с мастило и аз се смея. Махваш ми от прозореца и аз се смея.
Ако точно на ръба изпиеш музиката, преди да се е разстлала по стените на стаята, тя ще проникне в теб, как аз не си позволих, и ще те подлуди.
Внимавай.
Ако се... засмея сега... ще... се счу...пя... ли?