Исках да й кажа нещо, щото отчасти и аз имах вина. Гледах я как се нерви, заради отсъствието ни. Исках и все пак не се чувствах аз човекът, който трябваше да й казва нещо... и все пак и аз трябваше да й кажа... тогава не го направих, нищо, че се виждах как се приближавам до нея. Но сега знам какво трябваше да й кажа - ''Ей, освести се малко! Това се случва сега! Ти си й Приятел и си до нея. А аз съм просто някакъв човек, който утре си тръгва.''
Трябваше да се отделя от теб, да ти кажа ''остави ме''... да, трябваше, защото щеше да стане много лошо за мен! И добре, че поне това направих.
''Обичам те, човече''.... и после някакви идиотчета ми се хилеха как съм паднала по стълбите и си ме посочваха едно на друго ''ей това човече беше'' - с ударение на последното ''е''.
Време е да тръгвам за фехтовката!