два през нощта, далече. тихо е и излязох заради котките, но те като че се смутиха от невидимото ми присъствие и останаха само звездите
големи, големи, все по-големи...
чуват се само крилата на прелитащ прилеп почти в лицето ми, и той на път за другаде.
а ти чуваш, можеш да чуеш как расте тревата и как бавно диша светлината в шепите на нечии очи