цял ден изпълнен с непрестанни повторения.. напред - назад къде ли не. обиколихме домовете на хората днес. и въпреки многото нервни ситуации всичко премина в рамките на добрия тон и като цяло атмосферата беше весела. не знам дали ще мога да издръжа на още два такива дни.. ще се опитам. а и като нямам избор е по-лесно. но ме дразни това задълбаване само в една посока, сега целта е само една единствена и много ме ограничава. от една страна се радвам, защото се сближавам с едни, от друга не, защото се дръпвам от други. а няма междинен вариант. пфу.. не обичам да сменям темпото толкова бързо. сега ще се отпусна колкото мога и ще гледам нещо по телевизията.. и утре пак същото, и по-следващия ден ден ден ден ден гкх!
сега точно искам някой да дойде и да ме измъкне от всичкото, което ми се е насъбрало. искам изненада. искам да се зарадвам. а не да ме боли ръката и да мрънкам.