ето пак
пълзя
топлите вълни , които на сън ме удариха в главата и станах достатъчно смела да обера банка.....
не
незнам вече изключвам се
знаете ли че този човек тежеше 140кг и едвам успяхме да го вдигнем от линията преди да мине трамвая. ръцете ми не помнеха че съществуват от студ.триехме лицето му със сняг ама той не се свестяваше
куките се почесват замислено по главите.пешо се хили хили се за него тва е някъв фън, нявкъв филм, нещо крайно откъснато от него май не схваща въобще...Бащата на гошетол
гошето казва че вило честа случка (отворил ни е след едно невъобразимо пътуване с асансьор, когато не знаех дали слизам или се качвам в някакви горещи трески и се държах за замръзналата част от пръста ми мисловно за да не забравя къде съм)
куките го водят към нас
-бесен съм-гъгне вече почти в съзнание
-знам, и аз съм бесен-гошето е всъщност убийствено, скръбно спокоен, говори на баща си като на малко дете...
не мрази не обвинява
искам и аз да съм такъв човек
уф
говорим с пепинка
казах му че тва трябва да му е урок-пепи е млад алкохолик
вика -ти мислиш ли че ще се случи с мен
не, ама започвам да свързвам точките и става картинка...
кои точки?
различните фази
аз на коя съм...хахах аз съм сигурно вече личице
хили си по оня свой безумен начин
нензнам, ама оня човек...той е много близо до последната
(да
сини съсиреци по огромния му бял корем гол върху снега, влачим го не можем да го вдигнем , тежи като труп)...
пешо схвана май
уплаши се
мълчи и нервно рови в снега
после си споня своята куул ,леко размазана, смахнат-престъпен-тип интонация и казва едно
ми аре чао янче
ше си ходя
чао
обаждай се
пази се...мамка му ти си ми от най-добрите приятели, пази се...
да
недейте така бе хора.картинката дето се получава като свържеш точките е съвсем безформена...просто хаос...