Шест цвята на дъгата - в последователност отдолу нагоре - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, лилаво...черни точици по тях...със запалки се опитваме да ги наредим, но имаме само три цвята. Падат, тихо - да не събудим другите...Те не трябва да ни виждат така...така...заедно. И пак малки светлинкиииии на черен фон и черните точици са изгубени вече в невъзможността. Лятото мина, сняг вали, радвайте се, деца.
И после някой пали лампата и ме разтърсва. Не ме будете толкова рано! Казарма? Затвор? Не е нито едно от желаните места. Ателие на художник...грешка, художничка е. Не съм те видяла в тъмното. Сама ли ме домъкна до тук? Мерси, остави ме да спя...ще ти го върна тъпкано после. Ох...пресолила съм яденето ти.