-извинете,свободен ли е този компютър?
-да,разбира се!
-благодаря.
-моля ви,за нищо!пречи ли ви раницата?
-не,няма проблем.
-мога да я преместя?
-не,няма нужда.
-а,картофена салата?обичате ли?
да?сигурно харесвате и португалско кино?
тук не стигат много филми,но аз имам няколко,
които струват...строс има ужасно дълга фраза,
нали?о,забравих!не,не знам как да ви попитам...
ммм...пакетче бадеми и мляко с мюсли?приемате ли?знам и няколко хайку,и веднъж пътувах в една
кола с трима,които са изкачвали еверест...
-шшш.ейй,якето ти е на земята.вдигни си го.
-да,благодаря.
не кафемашината,не колелото,не ънъ-златната риба.
човек!!!даже двама!при това,единият мил!
блаженство...
сега,право в супермаркета.ще гътна няколко консерви и ще си поговоря с някого от служителите
+жената на касата.ще спра да питам трима-четири-
ма за часа и още толкова ,къде точно се намирам.
това прави приблизително-десет.
устата ми ще се отвори десет пъти,за да каже:
приятен ден!
блаженство....