Хаосът, Хаосът...
(О, скъпи мои седморъки ангели)
Хаосът, Хаосът е
ужасен.
Намерих си го. немирих си го. Бягай.
бягай.
казх ти.
бягай. То се върна в няй-неочаквания момент. обривът отляво свърши и се превърна в три леко окървавени дупчици, защото явно нещо ме беше ухапало или аз бях ухапал нещо или нещо друго избяга,а сега ти трябва да бягаш, а аз, казах ти,
Бягай.
бягай.
върна се една сутрин, след като обривът свърши и аз престанах да мисля за него като за най-неочаквания обрив на почти не-алергичната купчина месо а освен това за пъври път бях ВКЪЩИ и беше ама почти съвсем истинско а иначе започваше да ме е страх че наистина се чувствам вкъщи и тогава дори кафето имаше вкус на кафе и всичко беше много спокойно и наситено с това, което е ВКЪЩИ. още ме е страх. ама ти бягай.
нали ти казах.
накъсан поток от думи, които трябва да звучат като обяснение, zero tolerance, нямаш време, бягай.
върна се в няколко думи без никаква граматическа структура и с татуировка "Граматика". Граматика на моето щастие и твоя ужас. Бягай, нали ти казах.
После няма да е после и няма да е късно защото няма кога да е късно когато после не е после.
бягаЙ.
първичен вид спокойствие от много години. когато знаеш, че онова отново се е появило, защото някакъв обрив е свършил, а противоположно на някакъв минал белег от скалпел имаш три малки дупки. и си се почувствал вкъщи. най-неочаквано и най-красиво тогава.
бягай. тогава.
онова съм си отново аз. по някакъв начин. и това другото, дето отново го има, не ми пречи, щото го обичам. много. никак не съм хубав отвътре. то никак не е хубаво. така излизаме наравно. сега ме е страх от себе си и обичам, че това го има, защото знам какво има друго наоколо, защото и то знае какво друго има наоколо, а ти бягай.
същото усещане. няма друг начин. а е щастливо да знаеш, че отново го има. същия този ужас, който, обаче, е самия тебе, а тогава е хубаво. много хубаво и много себе си.
това е безсмислица.
но ти бягай.