И сега защо майка ми седи в кухнята и плаче? Толкова ли съм лоша? Изпити...все едно не съм държала поне 30 досега...даже бая повече. Защо отказва да разбере и думичка която и казвам? И нуждата ми от приятели? Как може човек да живее сам като нея? Сега ми се гради бъдещето...знам, знам. Само дето от градене на бъдеще не ми остава време за живеене и за настояще. Тъжно... Не мога да повярвам че тя ме е раждала. Как му се казваше в стереометрията...а, да, мислим на непресичащи се равнини. Жал ми е за нея. Май тя цял живот е градила бъдеще и така и не се е научила да живее СЕГА. Или е забравила. Не искам да стана като нея, това е най-ужасното което би могло да се случи. Хора, не ме оставяйте да забравя да живея!!!