Магаретата и лайката ги има винаги, появяват се с каручки, с цели декари, но неизменно, как да не обича после човек така наречената селяния. Ми да, обичам. Навсякъде, като небето. Червен и прозрачен мак закриват копитата. Научих как се сади професионално скъпо лозе , научих колко трудно се тича по разорана пръст и колко хубаво ухае на... плътност. И как агрономите намразват глината, и защо коречетата трябва да са на така, не на иначе, колко сантиметра е дълъг живота и как миришат стотици видове затоплени от сутрешното слънце стръкчета трева и цветя. Границата е ей там, защо имате толкова много села, всичко е така разпарчетосано като мечтите ни, отвори, нищо че ще влезе прах в колата...
Пирин е толкова анимационно нереалистичен, огромен... Хубаво е да си необходим, дори с цената на малко прахоляк, кал, умора, много път и целодневно мислене в няколко посоки едновременно... Всичко е хубаво, когато е в началото, дори работата. Само билярда става по-зарибяващ с времето...
earn the solitude
keeps me breathind
dreaming
breathing
earn the solitude