''... Оставям раницата си и изваждам спалния чувал. Звездите над мен са студени.Звездния нощен въздух ме обгърща и докато се пъхам в спалния чувал, се чувствам така, сякаш се моля. Да спиш, е като молитва, но само когато си под звездите. Ако се събудиш в три през нощта, виждаш, че си заспал в прекрасна звездна стая и Млечният път, събрал в себе си хиляди вселени, блести над главата ти. Дори голямата изчислителна машина ''Унивак'' не може да определи броя на всички вселени , които греят нощем.
Сънят под звездите е божествен. Дори когато земята под теб е неравна, ти нагаждаш тялото си към нея и чувстваш земната сила.У всеки от нас се крие човекът от палеолита. Той също е спял на земята, под открито небе. Легнал по гръб, е гледал звездите и се е опитвал да изчисли броя ими да разбере тайнството на примигващата им светлинка. И без съмнение си е задавал въпроса : ''Защо?''
Самотните устни на човека от палеолита, легнал под звездите в номадската нощ край пукащият до него огън...''
Джак Керуак, Англели на Самотата