времето никога не стига или е твърде много или идвете
пиша без да чета
чета без да пиша
говоря без да казвам
казвам без да говоря неказвам...
времето е оплетено в лоша комбинация с различни съмнения, непосмявания , необмисляния, закъснели реакции...да посмееш да кажеш иска време а да стигнеш до там иска обмисляне
да обмислиш, да посмеш да обмислиш иска още повече, невъобразимо много време
страх че нямаш време ти губи времето в което може да не те е страх за него самото...
непрекъснато пропускане на неща...понякаго води до отлагането им, друг път до случването на други...само времето може да знае...товае някаква блок-схемичка от черти , кръгчета и правоъгълничета.
няма красиви думи
само вероятности за тях
за това никога не можеш да кажеш ,,чакай" или ,,не чакай", ,,(не)вярвай",,,(не)действай"
мога да кажа само пусни се по течението
(извън науката му викат ,,Съдба?")
винаги с въпросителна на края...