да си избера ли посока за преразказа?
начало на спринта 09:00 (не закъснявай, стаята е заключена). една малка кафява черупка обикаля и те съветва как да си повториш думите отпреди един месец, защото са най-сигурни, проверени, а и карантината им вече е минала. един час стреляне. два часа усмивки по стените на стаята. човекът с шизофреничния почерк се е автоматиризал и дори ни помогна, донесе хартия за всички. какво да построя? отсечка, къща от карти, къща от обелки (я., спомни си кой е написал онова с маймунката и кажи).
цял ден се самонавивам най-сетне да напиша що за повторяемост се получава. ''да, полудях, ще ти кажа като се видим'', ''не, изтече натрупаното, къ-ща''. къ-щата има две срички и две ръце (можеш да ги плеснеш отгоре и къщата ще отлети заедно с урагана. по жълтата пътека...). минахме през яйцето и пазачът ни се скара, искаше да ни измъкне от черупката. и без това е повече като тунел, а толкова сивкаво яйце не съществууваа.
място:дветочки:кафенетоначетвъртикилометър. лампите се редуват на светещи и измръзнали през една, към едно опушено прозорче сочи стрелка авариен изход, а до нея се хили портокал с рекламни надписи на коремчето. после кой бил с предимство...
портокалът излетя, госпожо, спокойно може да затворите прозореца, нека сами си изберем отровата. от август до сега нищо не се е променило, пак дим.
автобусът е перфектното място за flashback. ритмична индустриална люлка. колкото по-мръсна става атмосферата, толкова повече червено ще натрупваме привечер. естетиката на замърсяването..(злобно хехе).
все още си търся плоча (и гарвани). някой уби луната, луната падна, луната е дансинг, но искам да танцувам с теб...
толкова е удобно само да ги слушаш.