досега всичко винаги се свързваше с някой, всеки период помнех с човек, който е бил значим за мен.. е не, вече искам да помня времето заради самото време, заради всичко, цялостната конструкция..не мога да се пърхам като молец около лапмата /меняща светлината си винаги/. загубвам си пътя към себе си прекалено често..
е богу, чудя се защо трябва да казвам нещата с такива метафори и недомлъвки - къде остана способността ми да казвам точно, ясно и на този, който трябва ?!?!?!?
с две думи - къде останах аз ?
при толкова лутане и мотаене и помнене на всичко плюс малките детайли забравих да прибирам себе си
крайно време е да се освободя, и да продължа напред без излишния товар
..
.