сега трябва да си легна рано но вместо тва седя и мисля как съм жълта на едни снимки дето едно момиче ги прави на изгрева от банкя във впака и се опитвам да осмисля
неделя криеница и таралеж, котката изчезна и се тревожих
понеделник пуснах таралежа д си тръгва и се побърках да търся котката
сдухвах се на попа
после се вкарах в злия трип с тролея
и се прибрах и котката също беше там след 48часова липса
вторник на гарата и сивозеленото теди го наливаме със смекта
и банкя и цялата лудница
и сряда в която не знам как да си стигна до леглото
но трябва отвреме на време да се прави точно така
всичко да се напомня
снощи хората се чукаха на покрива на валери май, бяха си вдихнали стълбата да не ги налазват, долу всички спяха навити по дивани и кресла, или вън на огъня, гешчето с някакво перде, жиката маха като мече изпод терасата, бенджи пада в огъня и го гасим джонката заспива като малко коте до огъня.
в центъра на всичко виси лампата на която валери някога си прерязал нерва
щото й се изнервил
виси си в хола на вилата сред дръмибаса със заплашително отчупен ръб.
тогава правеше скречове с бинтованата си ръка, а парите за входа се пускаха в буркан за операция, и ритахме футбол с празна бутилка пред граунда в подлеза, с балните си рокли и всичко а боян и куентина пушеха пури и изведнъж онова парче с кравата и пилето трещеше и се хилех а после се оказах в студград след познайтекой.
с ани оня ден си говорехме как партитата не ни кефят като преди и как вече го няма онова чувство на сутринта
онова специалното
че вече се връщаме сдухани от партита
а още преди онези филми в стуград, посрещнахме един февруарски изгрев на покрива на златко със скреж и ароматни клечици
но тогава светът беше някакъв друг