Власт над разума в пустиня от огън, милиони чадърчета, разпънати под жаркото слънце….чакат. Чакат боговете си от лилаво олово пропито със зелена папрат …. опитват се да програмират щастието си, да следват съдбите си , но те крият любовта си … желаят я, искат я … но я превръщат в малки ледени висулки преди черният октопод да я погълне . Той е жалък … но от срамa и лудостта той се превръща във времето, което ни обгражда и поглъща съзнанията ни! Пипалата му стигат дори до най-скътаните кътчета … и надушват похотливите ни мисли… ТЕ ВОНЯТ, пропиват се в черната му утроба, където той ги смила … и изражда в лилаво олово, пропито със зелена папрат …
… Всичко е жълто … цяла планета е обвита с пясък… и малки бели чадърчета … но и много странни и смешни цвтни точици … точици без чадърчета … за тях няма заслон … те не го виждат. Чадърите са невидими за тях … но и те са невидими за чадърите … те просто седят …седят в огнената пустиня и гледат нагоре … виждат всичко … и обичат всичко. Всяка песъчинка за тях си има име и история ... паметта им е безкрайна ! Те танцуват преплитат се и образуват нови точици … всяка от тях с уникален цвят и танц…