дните изгризват ъгълчетата на тевртера-дневник
всяка година харча все повече страници
може би е някаква мания да си изписвам живота с гъст, ситин, нервен, нечетлив почерк, да запълвам всеки миг с думи
и това ми изяжда много мигове май...
и ми проваля много планове...
ето още едно нещо , което не се научих да правя тая година-да си ползвам времето пълноценно...
и още едно-много много много важно
не се научих да скачам с главата надолу, никога не устоях на съмнението, на нуждата да огледам предварително дъното за разни опасни неща
за това и не се научих да летя също...
забелязвам нещо лошо в мислнето си
всяка година все повече ме е страх
всичко е започнало да ми се струва твърде сериозно, сякаш не вярвам във водата между летенето и дъното?
или твърде много падах вече?
незнам
имах други планове каква да съм на 19-времето тече твърде бързо.........