сряда: връх на седмицата: слагаш сметана и забиваш знаменце отгоре. (надяваме се да се задавите на малките камънчета, надяваме се изкачването да ви е изморило)
не знам защо някой е решил, че трябва да оцени моят модел за света (нарисувай го ин дъ спейс провайдед. трябва да нарисувам дъ спейс провайдед ин дъ спейс провайдед. спирала все по-навътре)
всъщност първо слънцето мина на ленти (някой си е играл с ножчето), после заваля, снегът се закръгли и избеля, и после пак, пак, пак. градът е бюро за крачещи изгубени вещи, които следват улеите към центъра. (търси се гумено пате и локва. тя иска да си купи локва, запазена, с дълбоко дъно, грапаво)
пътят към нас е толкова мъглив, едвам си познавам блока. преди години постоянно сънувах, че не мога да намеря входната врата, а майка ми стои на един балкон над мен и ми се смее. не съм търсила значения, но на тъмно преди беше по-лесно да се намериш.
-------------------------
линия със слаби нерви
pearls, исках да ти пожелая нещо. гладко оцветено с химикалките ти дъно и онези риПки, които все се чупят (или ги залепяш и ги правиш на колекция, или им подаряваш свободата да са изхвърлени).
може би ще кажа в събота?
there is nothing but blue skies from now on
no ghosts no skeletons
a man hovers in the dust...dust..dust.
thankyou very much thankyou
everybody drive home safe and carefully tonight
(на нарушителите се поставят скоби. и отвличане)
-------------------------
от колко вода може да се направи място за потапяне?
track_23_no space provided