Тя беше малка...

, мъничка ... толкова почти. Срешнах я в една стая. Седеше си кротко, на никого не пречеше. Никой не я загожаряше. Тя мислеше, че това е нейното място. Защо? Защото беше малка може би. Нейното място... А хората извън стаята? Ами тя знаеше за тях, но... Те не я разбираха... а и тя тях. Защото беше още малка. А стаята... да - в стаята беше подредено. Минаваха и нейни познати да я видят как е, какво прави... тя се радваше на тези моменти. Но беше все още малка... не знаеше много за живота извън стаята... или пък знаеше... не знам. Тя беше малка... мъничка... толкова почти.