Съмнения разлагат чувствата ми в очакване
Смях разбива подредените във верен строй войници..
Смешни дървени човечета борещи се за същото черно съмнение
Но ако не влезнем в техните редици... рискуваме да се запилеем сред градина от пустош
Макар и в градината да изникват цветя предизвикани от въображението ни ... сякаш нас ни е страх от нея...
Страх ни е от това да не загубим това което толкова години наричаме реалност... жалки сме ... мразима се
Но... някак си сме решени да избутаме животецът си ... колкото и да е смешен и програмиран той ...
А що ?
Защо просто не започнем да харесваме хората ... защо просто не се постараем да заличим маските им
И защо по дяволите трябва все да се крием зад интелигентни гримаси ... когато тъпотата се налива в скромните ни карми като обущарска ГРЯЗ!!!!! :РРР
Мдаааамм.... не щат хората да си бухват главите в ледено студена вода ... било гадно (особено рано сутрин)
Не щат и да се обичат даже ... било трудно... изисквало промяна в навиците водело до типично ежедневие !?!?!
НЕ Е ЛИ ВСИЧКО ТИПИЧНО ЕЖЕДНЕВИЕ!!!!
Аман от герои на новото време
Аман от велики думи .... аман от взривени светове
Не могат ли хората най накрая да заобичат живота си ... а не този на съседа ?!?!?
Майната им!!!!!