Акварелна Витоша надвисва
над сивия панелен блок,
сив облак със лице
я целуна нежно,
а блокът, пренебрегнат,
обидено се сви.
"Не си дорасъл, малкият,
със твоите шестнадесет етажа!"
подвикна облакът с насмешка
"А си и грозееен,
и не те харесва никой!
Виж Витоша, сега е залез
и се изчервава-закача се.
Това е красота, достойна
за моята целувка!
А ти къде се буташ?"
И блокът, обиден вече
до немайкъде, реши
да поогледа отблизо
прехвалената Витоша.
Ала забрави, че е от панел,
реден-лепен през куп за грош,
аха да тръгне и се срина.
***
Това бе краят на
обиденото сиво блокче.
А Витоша още си е там
и маха с вечните гори
на облака закачко.