Виждаш ли ми пръстчето, показалеца. Върху устните ти е. Нямам за цел да ти кажа да мълчиш. Аз Докосвам. Виждаш ли очите ми. Те Гледат теб. А виждаш ли в мен...там не съм аз. Там си вече ти. От устните през пръстчето и от твоя поглед в моя. Разчиташ ли ме? Не знаеш. И аз не знам. Няма смисъл да те питам дали искаш да мълчим. Ние Мълчим. Важното е, че знаем защо. Сега не може нищо да си кажем...не можем. А и не е нужно. Защото се Виждаме и Докосваме. Знаеш ли...това е всичко. Докосването е всичко...Разбира се, че знаеш. Ти ми го показа. Ти ме научи. И вече Сбогом. Ще се видим пак...твоят поглед ще е приятелски, а моят същият. Усмихвам се. Говорим. Помахвам ти. О, аз те помня. О, мило дете, красиво си и прекрасно. Аз не се отказвам от думите си. Сънувай себе си. А аз отново теб.
Delirium Tremens - Лудост с треперене....четвърто състояние, четвърто писание тук за тази вечер. Не трябваше да мисля за това....музиката е нежна, а мястото е под дъгата. В зелената трева, която е мокра от пролетния дъжд. Високо в небето е дъгата. Летииииии....отвъд смъртта.