много снимки на красиви деца, на капки вода по стените (за жалост изучаваме как се получават, а не как да ги нарисуваме после), много хартия из цялата стая. и стари чаши, незаписани дискове. искам това да е писмо за извинение. защото аз или спя, или съм безследно изчезнала. и въобще не ми се говори, няма за какво. по-точно има, но отговорът е :>> :<< или с други скоби. сладкарница и тръни.
how much difference does it make?
мина и годишното усилено оценяване на човешки материал в цифри. раз два аз съм ко ди ран аз съм ком пре си ран ва ри ант на сво и те пас порт ни сним ки в дру га ре зо лю ци я
how much difference does it make
и се успах, извинявай, не се появих, извинявай, много беше глупаво. има ли разлика? не мога да говоря с някой, който е попил абсолютно всяка сричка отстрани без да подрежда. студено ми е така. стената е гладка, а някой си чертае с химикалка картите по нея. извинявай, тоест
след това пак сънувах, изслушах един друг концерт. random театър от сънуваното, извинявай.
днес пък беше първият ден от пролетта (казвам аз) защото всеки цвят беше ясен в 15:36 по една пътека към планината.
моля ви извадете се от кутиите.