Мечтаех си да мога да чета ,но не какво да е , а хорските души.Мечтаех си да са пред мен като открита книга ;но не от корист.Не за моя полза ,а за да им помагам.Един вид да бъда нещо като Добрата фея ,която сбъдва мечти и изпълнява желания.Разбира се бях убедена ,че няма да се справя с всичко-задачата бе непосилна/ още повече за човек ,който не си пада особено по битките /.Очаквах да открия болка,твъде много болка.Тъпа мечта.Колко тъпа мечта?Залъгвах се твърде дълго.Как не можах да се сетя
по-рано?Та нали шях да виждам и какво мислят за мен.И колкото и да бе лошо то си въобразявах ,че бих могла да го преживея / и то не заради друго, а защото обикновено ме интересува мнението на твърде малко хора- значимите за мен самата /.Опомних се.Опомниха ме ,ако трябва да съм точна-един от тези хора.Рабрах ,почувствах колко болка бих могла да причиня / това не е тщестлавие / на един единствен човек.И как пък винаги успявам да нараня точно хората ,които обичам?!А ако можех да надникна в душите на останалите и да разбера какво си мислят и да почувствам тяхната болка...?Идеален начин за самоунищожение...самоубийствена мечта...