пеят, сега те пеят, аз вече съм се уморила твърде много
кожата ми изгаря , мсе едно някой е запалил огън в главата ми...въпреки завоите и миризмата на бензин и шума , съзнанието ми е удивително ясно, а кожата ми е станала толкова чувствителна , че всеки път когато самарката се удари в крака ми, избухвам в някакъв взрив от усещания
никога не съм предполагала че ще го направя
че ще стигна чак до там...мислех че е привилегия-на йогите, на сибирскит шамани, знам ли
вътрешен огън
според една книга на мирча еладе, току що съм умряла и съм се преродила според шаманските традиции. след ритуалната си смърт точно като в книгата притежавам удивителна чувствителност и нещо като вътрещна топлина...
видях ги как скачат в реката и изведнъж така ми се прииска , имаше слънце , въпреки снега всички бяхме по фанелки. пешо каза айде (пешо дето медитираше лятото в на една скала между едни млади храсти в триградското ждрело, около него падаха лъчи слънце и както си беше чисто голичък мязаше на маугли) и всичко се оказа по близо от очакваното
не чувстваш студ
по скоро изгаряне
снегът пари като пясък на плажа под босите ти крака
кожата ти крещи все едно се взривява
може и ти да крещиш ама още не знаеш
момичето с леко монголски черти изкрещя
аз и теди не
пешо поплува, но той има тренинг
червенокосата си удари крака, около следите й останаха червени капки
снимах каквото можах останалото запомних, кадри на онова леко азиятско момиче с отнесена усмивка ,увито в спален чувал
щом излезеш трябва да се облечеш на секундата нищо че не ти е студено. изгаряш, но ако не се облечеш веднага ще изхабиш цялата енергия на веднъж ще изгубиш топлината
превръшаме се в змии коита се напичат на слънце върху разтопена полянка. в широка лъка полянките са почти отвесни
после хващаме рейс на стоп. пътуваме със самодеен кукерски състав. дъни чалга и се разпявам за да я спрат.имаме си япанка коята казва че отива в "провдив"
японците нямат л
кукерите имат акордеони и пият , аз със тях
нора е магистърка по културолотгия , им обяснява за ритуалите на преобличането, оплождането и тнт...не наистина не знаят какво са символизирали танците им, колкото и да е странно
кожата ми
кожата ми днес още помни, сякаш усещаше и завоите...
в един сутринта още пътувахме за софия , в камион който пърпореше предсмъртно и докато пеехме някаква родопска песен, цялата се изпотих , зави ми се свят сякаш света се намести, и изведнъж пътят в тъмното стана толкова красив, че все едно нещо ме стисна за гърлото
щастие, ама почти болезнено