глупавото е че знаех точно как ще се случи.знаех дори точно на коя маса ще седиш , в каква поза-наведен над масата за извънземно суши на фейдър...усещах всички каши които могат да се забъркат от отчаяния празничен love & ribolove на тайфата
всички вече се разбягаха , партито замира.с боянчо ближем рани по обърканите си любови
трябва всеkи сам своята рана да ближе
иначе току се заразил от чуждия бяс...бесът като начин да си го изкараш всичкото, танци с цел забравяне, лигните, сбиваме се на майтап, одирам си лакътя...
стига вече представления, 4 пъти излизаш от клуба да видиш какво правим. боянчо стада по своята блатна фея...
дивее за да си го избие
и аз така гоним се из някаккъв пореден подлез
не мразя вече не се сърдя, само някаква досада
защо се появяваш точно когато сме тръгнали на лов?
открадна абсурдната солница от бара, дори не знаехме какво е преди от нея да потече бял прах...някакъв пиян пънкар посяга да го изсмърка
сипвай сол в раната казвам аз
после заспивам в прогизнало с бира кресло, в крито микенския чил аут на фейдър
после не мога повече и трябва да си тръгвам, вървя в студа и си пея бйорк
на улицата човек седи на колене и си извинява на гаджето си някаква пияна жена от страни неистово и фалшиво се хили
станно е как всеки път когато се сблъскам с теб ми остава белег
а иначе, разбира се го имаше и просветлението-незнаен идеот върви с разперени ръце по трамвайните релси на графа, на всяка ръка по едно сърце пълно с хелий да го тегли нагоре, мисля си кой пък може да е чак такъв олигофрен...и когато приближавам виждам че това е милото съседче кьосев....
така че ...абе пазете се да не ви сгази трамвай
живейте
знам ли?