седя и си ям ябълка пред компютъра , седя и чета за кафето на eiradis, седя и гриза ябълката, мисля си с кой диск да заглуша звуковия сандвич, в които съм приклещен тая вечер, от едната страна/стена - гласове, от другата - новите по-големи , по-щастливи и по-проникващи навсякъде тонколони на съквартиранта ми . Ябълката се яде до дръжка, накрая само тя трябва да остане, особено е важно да се изядат семките на ябълката, не знам защо , ама така трябва просто..
ябълка,
изядена ябълка,
дръжката й.