Днес беше денят в който наистина усетих пролетта, въпреки лекия температурен отлив в настъпващите и вълни. Не в деня, когато почнаха да се топят преспите. Дори не в деня, когато с Нан открихме сезона, кацнахме на Шкафа на моя Балкон леко поразхвърляни и махахме на ошашавените дядовци, дето ни зяпаха отдолу.
А днес, след 4-часова психоатака от чакане на опашка в Ректората за да си платя втория семестър, излязох от зловещия сумрачен коридор под препичащите погледи на още недоредилите се до единствената каса...
СВЕТЛИНАААААААААААААА
навсякъде слънце заливаше всичко и хората се мръщеха, защото им блестеше в очите, но изглеждаха сякаш се усмихват, тук таме по дърветата се показваха пъпки и студения вятър носеше обещание за пролет.
хаха, какво обещание, тя вече си е тук