''intoxicated with the madness, i''m in love with my sadness''
Всичко си беше норамлно докато не осъзнах как цитатът стана верен и за мен.Става постепенно,а го осъзнаваш изведнъж.В началото се отдаваш изцяло на депресията си.Тя може да те задържи ден,два може и месеци.След време вече си се научил да я контролираш.Не напълно,но все пак й влияеш и то доста.Така вече не я допускаш до себе си.Тогава изпростяваш.После ти става тъжно за добра стара депресия и я каниш на гости.В началото се инати,но най-накрая приема.Отново можете да живеете в симбиоза.Тя се храни от теб,а ти и се наслаждаваш.После трябва да поспреш,защото депресията си е наркотик.Виждаш табела"децата нямат спирачки".Така е.Малко по малко цветното претно добива образ и форма,започва да издава звуци,да пее.Наслади му се докато не е изчезнало,казва нещо вътре в теб.
И ти му се наслаждаваш.
ДЗЗЗЗРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР
Звънецът.
ДЗЗРРРРРРРРРРРРРРРРРР
Не отварям.Знам че няма кой да ме търси на вратата.Търсят брат ми,а той в момента е на училище.Защо да отварям.Винаги познавам кога търсят брат ми.
В няакое друго измерение.може би седмото,има някой който да търси и мен на входната ми врата.Да.Ама хората не могат да виждат и чуват в седмото измерение.Някой ден ще се науча и тогава ще знам точно кога и на кого да отворя врата.Тогава всичко ще бъде както трябва да е.
Не че сега не е така.
:)