напомнят ми, че макар да се чувствам ужасно, звуча прекрасно. напомнят ми, че дори да смятам, че живота е кучка, пращя по шевовете от надежда. напомнят ми, че въпреки, че съм "дъждовното момче", слънцето е в очите ми дори през нощта...онази нощ, която единствена не ми напомня нищо...която само мълчи и ме прегръща и затова продължавам да се усмихвам и да си я обичам, макар че всички ще умрем, макар че няма смисъл от нищо, макар че твърдя ще всичко е гадно...макар, че пак пиша....и пак ще спра!