излизах.вчера.беше нормално докато не прочетох следният надпис в тоалетната:
само един момент да се сетя.
<момент>
<и още един>
<и още един>
Векът на безкраят е в 9те отношения на закономерното...
<още мноого моменти,но краят липсва.най веротно бирата и пушенето са направили нещо вътре в мозъка ми.така става обикновенно.защо пиеш?нямам ни най-малка представа.защото е синьо небето.черната дъска се казва черна дъска,защото е черна.така е то.все пак остава надеждата,че все някога ще се сетя за краят на изречението.Не мога.мисълта за неизвестният край на това изречение не спира да ме тормози.мисля че още утре ще се отида до същата тази тоалетна и ще си запиша цялата мисъл.все пак защо точно тоалетните.дали това трябва да е мястото на великите истини.в малките смърдящи на гнилоч и кочина пумийни ями?дали?кой ги е поставил там?кой е отрдил тясното място да е там?моментите си текат,а аз все още не мога да се сетя.мисли.какво да ги правиш?живот?какво е това?какво мога да сторя с него?за един оптимистичен край/не можах да се сетя за цялото изречение,но ще ви дам друго в замяна/:
<цитата от тоалетно>
"животът е като стълба в кокошарник-къс и осран"
на кой му пука бих добавил аз.
мен ми харесва.кофти си е,гаден си е,и на мен все пал ми харесва.
чао
написал:четящият надписите в тоалетните