стоях в средата на залата и просто гледах. погледът ми се беше изгубил някъде из многото светлини и лазери. усештах как нещо преминава през мен...нещо позитивно, което виждах и в лицата на хората около мен. на една стена имаше live.txt. пишеха се интересни неща, което допълваше картината, в която някъде там стоях и аз. монотонният звук удряше безмилостно мозъка ми...някой хора казват, че това било промиване на мозък...не е вярно! itz just the minimalizm in our lifez :)