казармите винаги са ми се стрували като концерни за обработка на Пълнолетието:
Цел: стрес
средства: всякакви, но все пак кой както се уреди
Оправдание: дисциплина!!!
май всичко се оправдава с дисциплината...
не осъзнавах колко ще ми липсва...като го гледах несполучливо симулиращ непукизъм
и все пак аз не се разплаках преди да изтекат и последните му безконтролни минути и да тръгне към контрола...
не се обърна нито веднъж
потъна сред разпръснатите локви от еднакви униформи и не се обърна...изгуби очертания сред камофлажността....
6 месеца нищо не са...хората 2 години са били.....и все пак....не искам да плача....защо плача...
не отива да умира....
но си остави дрехите сякаш ми връчи последните останки от себе си ...всичко лично...всичко личностно...
сега :нищо лично...нищо личностно...няма
само име
редник ...