Затворила си се в себе си и не даваш на никой да припари, дори на мен. Знам че те боли и дори да не го осъзнаваш си ужасно нещастна и не знаеш какво да направиш. Не искаш да се бориш, а можеш, отписала си се от живота, не се грижиш за себе си, а трябва. Както ти имаш нужда от мен и аз имам нужда от теб, но не успявам да ти помогна. И той не ти помага, само те сдухва повече. За него също не мога да ти помогна, сдухва ме колкото и теб, но освен всичко ми е и по-близък, имам неговите гени. Не мога да ви пазя един от друг, опитвам се, и тримата се опитваме по някакъв изкривен начин да се пазим взаимно, аз те пазя от него, той теб от мен и така нататък, но нищо не става, само се нараняваме и вкъщи витае някакъв зъл дух, но той идва отвътре, защото в момента почти не можем да се гледаме. Не ме обвинявай че не искам да си стоя вкъщи, защото тук не се живее и аз тук не вирея.
Съжалявам, мамо.