какво ти е?
толкова пъти ме попита че накрая наистина започна да ми става нещо. мразя да ме поставят под лупа , да ме разглеждат, да ровичкат из проблемите ми.
нищо не ми е. плазно е, там няма нищо. сякаш трябва да ми има нещо за да предпочитам да се разхождам вместо да ходя на кино, или да спя вместо да съм на парти.
нещо непременно трябва да ме тормози за да се държа толкова непривично. нищо не ме тормози
там няма абсолютно нищо , главата ми е пределно празна и това , точно това ме кара в тоя истеричен март да се впечатлявам брутално от всичко. около и вътре в мен има вакум. всичко което влезе в това пространство избухва. учили сме го по физика.
въпросът "какво ти е" обаче работи съвсем безпогрешно
може да съм си мислела че се чувствам прекрасно, но зададат ли ми го, съм на косъм от разреваване. ани разказваше за това преди година и аз не й вярвах. на ми сега. хак да ми е.
какво ти е . какво става
нищо не става, нищо не ми е ,няма нищо , въобще няма нищо. в един момент просто усещам празнотата в която попаднах. всичко се случва с такава невероятна скорост че просто не се случва на мен. филм от чужди събития пред моите очи. вече не се впечатлявам.
вече не се впечатлявам дори от изискванията. изискването да сме перфектни. не мога да ида при онази жена с огромната лупа , да ми наднича по кожата. страх ме е че ще види отдолу, а там няма нищо
емптихартед енд броукънхеадед...
безтегловност, безопорност вакум.
къде сте
съвсем наоколо, но мен ме няма.
нищо ми няма, няма ме
и защо само защото не се държа като преди трябва да ми има нещо
не съм задължена да ходя на кино все пак, или по партита , или на дерматолог....
въпроса е как да си спася кожата от вътрешния вакум, но онази огромна лупа няма да помогне нали