вечерта течеше и нямаше намерение да престава да тече. той беше отново сам, мониторът осветяваше лицето му, не можеше да заспи, защото нея я нямаше. прати и няколко смс-а с надеждата, че и тя се намира в неговото състояние. сега гледаше телефона си и чакаше...чакаше, за да може поне за малко да бъде с нея макар и виртуално...